Ревю: "Демонологът" - Андрю Пайпър

Здравейте! Мързелът така ме налегна и не иска да си тръгва, че се налага да го изгоня. Най-накрая с триста зора се навих да седна и да пиша това. Знаете коя е книгата - "Демонологът" от Андрю Пайпър, а ако трябва с няколко думи на я опиша, то те ще са: вдъхновена от "Ад" на Дан Браун. {РЕВЮ на "Ад"}

Получих няколко отзива за това защо винаги съм отделял абзац, за да коментирам корицата на книгата. Защото искам, защото смятам, че външният вид е важен (наречете ме повърхностен, ако искате). Относно корицата на тази: много ми харесва!  Струва ми се интригуваща и мистериозна, а цитатът от "Изгубеният рай" подсилва желанието ми да разгърна книгата и да разбера какво ще стане.

"Милиони безтелесни твари

бродят по земята незрими

и кога сме будни, и когато спим..."

Джон Милтън, "Изгубеният рай"

Главният ни герой, проф. Дейвид Улман, е експерт по митологична литература, особено щом става дума за демони и специалист по "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Въпреки, че е експерт в областта си, той е атеист и не вярва в Бог или в демони. Има една дъщеря, а отношенията с жена му са обтегнати. Жена му му изневерява, а и той на нея.

Един ден, докато е на работа, идва мистериозна, измършавяла жена с покана и го кани  във Венеция, Италия. Целта на поканата не е ясна, но след солидното изплащане, професорът не е може да и откаже, а след раздялата с жена си търси начини да ободри дъщеря си. И тук бих казал, че е нашата завръзка. 

Във Венеция, професорът среща обладан от демон/и мъж, който той трябва да снима на видеозапис. На път към хотела му се случват странни неща, а като се прибера, демоните обсебват дъщеря му и в последствие тя се хвърля в канала и изчезва безследно.

Нямам никаква представа дали книгата е вдъхновена от "Ад" или пък тя е вдъхновена от тази, просто мои теории... хехе. Казвам така, защото както в книгата на Браун, така и тука, главният ни герой се води по литературна творба в търсене на дъщеря си. Обикаля цяла Америка, докато... няма да кажа какво става.

Като цяло книгата е интересна, случват се странни, свръхестествени работи. Падат предмети, светват и изгасват лампи, има духове и демони. Няколко пъти главният ни герой се среща с хора, които в последствие осъзнава, че са духове на мъртъвци. Направо си е трилър!

Ще каза само кое не ми хареса (обективно погледнато, това не прави книгата лоша). Просто, ако има други като мен, да знаят. Аз лично не харесвам много, когато в историята има много монолози и авторът ни показва вътрешния свят на героя. Предпочитам да има екшън, а не да чета за мислите на героите. Отново казвам, това е съвсем субективно казано. В никакъв случай не казвам, че книгата е лоша, просто не е за мен. В Goodreads я оцених 3/5, понеже паранормалната част си беше доста интересна.

Ето и няколко цитата от книгата:

"Понякога хората затварят вратата, защото се чудят как да те накарат да почукаш."

"Понякога миражите се оказват истински. Понякога има вода в пустинята."

"Не това как изглежда нещо го прави добро или лошо."

"Човешката поквара. Тяхното най-голямо постижение. Шедьовър в прогрес."

Надявам се ревюто да ви е харесало, даже да съм ви заинтригувал. Можете в коментарите да ми препоръчате други паранормални книги, които се прочели. Чао!