27.08.2017 г.

Рево: "Крайно нелогично поведение" - Джон Кори Уейли

Имате ли фобии? Аз имам. Сигурен съм, че и вие имате. Както и Соломън от книгата, за която днес ще ви говоря... или пиша. "Крайно нелогично поведение" ме грабна и не ме остави, докато не я свърша. Сториха ми се толкова реални - историята и героите, че я прочетох на един дъх. Цялата книга е спектър от емоции!

Тя е история за приятелството и на това на какво са способни човешките същества - от това да направят каквото трябва, за да осъществят мечтите си, до това да преодолеят най-големите си страхове.
Мисля, че следващият цитат обобщава това, което казах:

"Но по света бе пълно с хора, които съжаляват, че не са сторили нещо, което намират за правилно, от страх да не изглеждат странни или дори луди."

В книгата става дума за Соломън, който е агорафоб. След една случка пред училище, той се е затворил вкъщи и не е прекрачвал прага и над три години. Друго момиче от града, Лиса, иска да учи във втория най-добър университет, който предлага програма по психология. Но за да бъде приета, Лиса трябва да напише есе за нейния опит с психичните заболявания. Когато Лиса научава, че Соломън е жив (тъй като никой не го е виждал цели три години), тя решава да му помогне с цел да може да напише есето си. Тя намира начин да се запознае с него, сприятеляват се, по-късно запознава и приятеля си с него и започва тяхното приятелство. Но не всичко върви гладко, тъй като чувствата, както винаги, развалят всичко... Спирам тук с историята, надявайки се да съм привлякъл вниманието ви.

Искам да ви запозная накратко с героите. 
Соломън е обикновено момче с хомосексулна ориентация (това е важно за историята!). Заради фобията си, той получава паник атаки и затова избягва да излиза от вкъщи. Не ходи на училище, а се самообучава заради притеснението си да общува с когото и да е, освен с родителите и баба си. Живее в негов свят, където книгите, филмите и видеоигрите заемат главно място.

"...колкото и старателно да се криеш, в крайна сметка светът ти дава причини да излезеш от сенките."

Лиса от друга страна бих казал, че е негова противоположност. Тя е общителна, има си най-добра приятелка и секси гадже. Амбициозна и решителна. Обича да помага на другите. Мечтае да следва психология и да стане един от най-добрите психиатри в страната. Упорита и би направила всичко, за да постигне целта си. Така и прави. Помага на Соломън, за да може да напише есе. Искам да ви питам: как бихте оценили постъпката и? Тя му помага, но с цел лична изгода. Добре ли постъпва или лошо? Ще се радвам да видя коментарите ви!

Гаджето на Лиса, Кларк, е атлетично момче. Играе в местния отбор по водна топка. Харесван и даже бих казал желан... Той, също като Соло, харесва "Стар Трек" и видеоигрите. Двамата стават много близки приятели с времето, даже прекалено близки според някои герои.

Книгата е пълна с емоции и чувства. На моменти тъжна, на моменти весела. Напрегнатите моменти пък засилват щастието, което следва след тях. Аз останах с много топли чувства след нейния прочит и съм сигурен, че и с вас ще е така. От гледна точка на емоции, оприличавам книгата с "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената". {РЕВЮ} 

Малко цитати, които съм си харесал:

"Понякога вселената ни изпраща знаци и независимо дали вярваш в тях, или не, те означават нещо."

"Няма скучни места, само скучни хора!"

"Далеч от очите, далеч от сърцето."

"Не е особено трудно да изчезнеш, когато никой не те търси."

"Ние просто се носим в Космоса и се опитваме да разберем какво е да си човек."

"Той беше астронавт, който дишаше и без костюма си"

Надявам се ревюто да ви е харесало. Благодаря на Orange Book, че са издали тази страхотна книга!

Няма коментари:

Публикуване на коментар