22.08.2017 г.

Ревю: "Демонологът" - Андрю Пайпър

Здравейте! Мързелът така ме налегна и не иска да си тръгва, че се налага да го изгоня. Най-накрая с триста зора се навих да седна и да пиша това. Знаете коя е книгата - "Демонологът" от Андрю Пайпър, а ако трябва с няколко думи на я опиша, то те ще са: вдъхновена от "Ад" на Дан Браун. {РЕВЮ на "Ад"}


Получих няколко отзива за това защо винаги съм отделял абзац, за да коментирам корицата на книгата. Защото искам, защото смятам, че външният вид е важен (наречете ме повърхностен, ако искате). Относно корицата на тази: много ми харесва!  Струва ми се интригуваща и мистериозна, а цитатът от "Изгубеният рай" подсилва желанието ми да разгърна книгата и да разбера какво ще стане.

"Милиони безтелесни твари
бродят по земята незрими
и кога сме будни, и когато спим..."
Джон Милтън, "Изгубеният рай"


Главният ни герой, проф. Дейвид Улман, е експерт по митологична литература, особено щом става дума за демони и специалист по "Изгубеният рай" на Джон Милтън. Въпреки, че е експерт в областта си, той е атеист и не вярва в Бог или в демони. Има една дъщеря, а отношенията с жена му са обтегнати. Жена му му изневерява, а и той на нея.

Един ден, докато е на работа, идва мистериозна, измършавяла жена с покана и го кани  във Венеция, Италия. Целта на поканата не е ясна, но след солидното изплащане, професорът не е може да и откаже, а след раздялата с жена си търси начини да ободри дъщеря си. И тук бих казал, че е нашата завръзка. 

Във Венеция, професорът среща обладан от демон/и мъж, който той трябва да снима на видеозапис. На път към хотела му се случват странни неща, а като се прибера, демоните обсебват дъщеря му и в последствие тя се хвърля в канала и изчезва безследно.

Нямам никаква представа дали книгата е вдъхновена от "Ад" или пък тя е вдъхновена от тази, просто мои теории... хехе. Казвам така, защото както в книгата на Браун, така и тука, главният ни герой се води по литературна творба в търсене на дъщеря си. Обикаля цяла Америка, докато... няма да кажа какво става.
Като цяло книгата е интересна, случват се странни, свръхестествени работи. Падат предмети, светват и изгасват лампи, има духове и демони. Няколко пъти главният ни герой се среща с хора, които в последствие осъзнава, че са духове на мъртъвци. Направо си е трилър!



Ще каза само кое не ми хареса (обективно погледнато, това не прави книгата лоша). Просто, ако има други като мен, да знаят. Аз лично не харесвам много, когато в историята има много монолози и авторът ни показва вътрешния свят на героя. Предпочитам да има екшън, а не да чета за мислите на героите. Отново казвам, това е съвсем субективно казано. В никакъв случай не казвам, че книгата е лоша, просто не е за мен. В Goodreads я оцених 3/5, понеже паранормалната част си беше доста интересна.

Ето и няколко цитата от книгата:

"Понякога хората затварят вратата, защото се чудят как да те накарат да почукаш."

"Понякога миражите се оказват истински. Понякога има вода в пустинята."

"Не това как изглежда нещо го прави добро или лошо."

"Човешката поквара. Тяхното най-голямо постижение. Шедьовър в прогрес."


Надявам се ревюто да ви е харесало, даже да съм ви заинтригувал. Можете в коментарите да ми препоръчате други паранормални книги, които се прочели. Чао! 


2 коментара:

  1. Здравей!
    Отново си обяснил защо според теб е важно корицата да се коментира. Не виждам лошо в това, но аз искам да си кажа. Този абзац обикновено го прескачаме, моля да не ми се обиждаш. Тъй както ти не обичаш монолозите и това да разбираш повече за вътрешния свят на героя, така аз не обичам да чета за нещо, за което съм отсъдила от пръв поглед. Ревюто ти ме интригува въпреки оценката, която си дал. Някои от цитатите са интересни, но другия-добре неразбираеми за мен, може би защото всичко при тях зависи от контекста. Да... Струва ми се, че книгата е интересна, но същевременно ме побиват тръпки при мисълта за паранормални прояви. Изнервям се и ти си казвам, че ще е интересно, ти че не мога пожелание да си се плаша и с дни да не спя (от боязливите съм). Ревюто ти е интересно и изключително лесно се чете. За жалост, обаче аз не мога да ти препоръчам подобни книги. Не съм чела, просто не харесвам идеята за паранормални събития.

    П.П. Признавам те! Гифтът определено е закован на място. :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хелоу! Имаш пълното право да четеш която част искаш и съм напълно съгласен с това, което каза. Оценявам градивната ти критика и ще видя какво мога да направя за бъдеще. На моменти и мен ме побиха тръпки (съвсем сериозно), но "Кутия за птици" беше далеч по-страшна, за пример. Благодаря ти! :)

      Изтриване