Здравейте, приятели! След кратко отсъствие (извинявам се за което), съм пак с вас за ревю на книга. Вече знаете коя ще е книгата и просто искам да кажа, че книгата е Н.Е.В.Е.Р.О.Я.Т.Н.А!
Оценката ми е 4/5 звезди, а защо съм ѝ спестил една звезда ще ви кажа по-късно.
Джеймс Холидей е създателят на играта ОАЗИС. Невероятно богат човек, без наследници, които да унаследят богатството му. Затова той решава да скрие цялото това наследство някъде в играта си и организира състезание, в което победителят ще е спечели цялото това богатство. За да се стигне до края на играта, първо трябва да се намерят трите ключа, като за целта играчите се водят по стихове оставени от Холидей за напътствие.
Ключовете да толкова добре скрити, че цели пет годни след началото на играта никой все още не е намерил дори първия... до момента, в който Уейд Уотс намира първия ключ. Започват да се носят разни слухове, затова Уейд решава да ни разкаже всичко...
Хората живеят в тези каравани, които виждате на корицата, в един антиутопичен свят, но може да се каже, че прекарват почти цялото си време в ОАЗИС. Някои търсят "великденското яйце" на Холидей, други учат там, а трети работят.
Уейд е главният ни герой, Той не е богат, нито има семейство, затова е посветил живота си на намирането на яйцето. За да има достъп до конзола, с която да влезе в ОАЗИС, той се е записал на виртуално училище и учи във виртуалния свят. Проучил е целия живот на Холидей, изгледал е всичките му любими филми и сериали, превъртял е всичките му любими игри е готов за Лова.
Аех е най-добрият приятел на Уейд, но никога не са се срещали на живо. Той също е ловец и прекарва повечето си време в търсене на яйцето. Арт3емида е другата ни героиня, която е известна блогърка, която води блог за лова на яйцето. Уейд чете блога ѝ и е влюбен в нея.
Няма повече да говоря за героите, тъй като не мисля, че е много важно. Книгата е супер лека за четене. Върви, както се вика, като топъл нож през масло. Много завладяваща и те отнася в свят, който всъщност изглежда толкова възможен в близкото бъдеще. Не знам защо, но през цялото време имах чувството, че чета бъдеща класика. Може би защото е от онези книги, които "предвиждат" бъдещето. И макар, че сюжетът се състои в бъдещето, донякъде ни връща и в 80-те на миналия век чрез всички тези ретро игри и филми.
Почти няма грешки в изграждането на света, нито в героите. Всичко е пипнато до пиксел! (Хе-хе) Очаквам екранизацията с нетърпение!
В началото споменах, че съм спестил една звезда от оценката. Сега ще ви кажа защо. Имаше малко проблеми, които забелязах. Единият проблем беше, че докато действието се развиваше във виртуален свят, се описваше колко стерилно е помещението. Не разбрах защо трябва да има стерилно помещение в игра... В една друга част, героят ни се приближаваше към тъмен град, а в следващия момент, докато пътува с такси из града, улиците са описани като светли. Това са малките неща, които забелязах, но в никакъв случай не са фатални.
Книгата ни показва доколко технологията е погълнала човечеството и как ни разделя в реалния свят, събирайки ни във един виртуален. Макар и не в такива мащаби както в книгата, днес това можем съвсем лесно да го забележим. Всички гледаме само екраните си, дали фейсбук, дали туитър или нещо друго, всички сме тръгнали към това бъдеще...
Малко цитати от книгата:
Оценката ми е 4/5 звезди, а защо съм ѝ спестил една звезда ще ви кажа по-късно.
Ключовете да толкова добре скрити, че цели пет годни след началото на играта никой все още не е намерил дори първия... до момента, в който Уейд Уотс намира първия ключ. Започват да се носят разни слухове, затова Уейд решава да ни разкаже всичко...
Хората живеят в тези каравани, които виждате на корицата, в един антиутопичен свят, но може да се каже, че прекарват почти цялото си време в ОАЗИС. Някои търсят "великденското яйце" на Холидей, други учат там, а трети работят.
Уейд е главният ни герой, Той не е богат, нито има семейство, затова е посветил живота си на намирането на яйцето. За да има достъп до конзола, с която да влезе в ОАЗИС, той се е записал на виртуално училище и учи във виртуалния свят. Проучил е целия живот на Холидей, изгледал е всичките му любими филми и сериали, превъртял е всичките му любими игри е готов за Лова.
Аех е най-добрият приятел на Уейд, но никога не са се срещали на живо. Той също е ловец и прекарва повечето си време в търсене на яйцето. Арт3емида е другата ни героиня, която е известна блогърка, която води блог за лова на яйцето. Уейд чете блога ѝ и е влюбен в нея.
Няма повече да говоря за героите, тъй като не мисля, че е много важно. Книгата е супер лека за четене. Върви, както се вика, като топъл нож през масло. Много завладяваща и те отнася в свят, който всъщност изглежда толкова възможен в близкото бъдеще. Не знам защо, но през цялото време имах чувството, че чета бъдеща класика. Може би защото е от онези книги, които "предвиждат" бъдещето. И макар, че сюжетът се състои в бъдещето, донякъде ни връща и в 80-те на миналия век чрез всички тези ретро игри и филми.
Почти няма грешки в изграждането на света, нито в героите. Всичко е пипнато до пиксел! (Хе-хе) Очаквам екранизацията с нетърпение!
В началото споменах, че съм спестил една звезда от оценката. Сега ще ви кажа защо. Имаше малко проблеми, които забелязах. Единият проблем беше, че докато действието се развиваше във виртуален свят, се описваше колко стерилно е помещението. Не разбрах защо трябва да има стерилно помещение в игра... В една друга част, героят ни се приближаваше към тъмен град, а в следващия момент, докато пътува с такси из града, улиците са описани като светли. Това са малките неща, които забелязах, но в никакъв случай не са фатални.
Книгата ни показва доколко технологията е погълнала човечеството и как ни разделя в реалния свят, събирайки ни във един виртуален. Макар и не в такива мащаби както в книгата, днес това можем съвсем лесно да го забележим. Всички гледаме само екраните си, дали фейсбук, дали туитър или нещо друго, всички сме тръгнали към това бъдеще...
Малко цитати от книгата:
"...винаги, когато видех слънцето, си напомнях, че то е звезда. Една от над стоте милиарда звезди в нашата галактика. Галактика, която бе само една от милиардите други галактики във видимата вселена. Това ми напомняше как стоят нещата в действителност."
"Хората, които живеят в стъклени къщи, е най-добре да си затварят устата."
"Един човек може да пази тайна, но двама..."
"Взирах се за няколко секунди в терминала си за достъп до ОАЗИС. Когато си го купих, бях изпитал голяма гордост. Но през последната година осъзнах какво в действителност представляваше той - сложен уред за мамене на сетивата, който ми позволяваше да живея в несъществуващ свят. Всеки елемент от него беше решетка в килията, в която доброволно се бях затворил."
Стана малко по-дълго от нормалното. Надявам се ревюто да ви е заинтригувало и да прочетете книгата, защото наистина е страхотна! До следващия път, чао!
Не е по-дълго от нормалното, не бой се. :D Ревюто ти е интересно, а това че книгата е създала усещането за бъдеща класика е особено интригуващо. Баща ми, който чете подобен тип книги, веднъж ми говори за ,,Играч първи, приготви се". Спомням си, че каза: ,,Не, историята наистина не е лоша.", а той е особено претенциозен по отношение на четивата. Лично аз не знам дали бих посегнала към тази книга. Избягвам стерилните помещения, та било то и в игри /шегувам се, разбира се/.
ОтговорИзтриванеЕдинственото, което ме смути и не разбрах съвсем, са нещата, които ти си забелязал в книгата, така наречените проблеми. Но това се дължи на факта, че не съм чела книгата /да, чета предимно ревюта на книги, с които не съм запозната, за да видя нещо по-различно от книжния свят, който съм си създала/.
П.П. Забелязах, че си премахнал абзаца с коментирането на корицата. Въпрос. Така ли ще правиш и за напред? :))
П.П.П. Отлично подбрани цитати. Ревюто ти е добро и бързо се чете, което е плюс.
"Проблемите" както ги нарекох, просто са неща, които не разбрах. Имаше ли нужда от стерилно помещение във виртуален свят? Хм... Отностно абзаца за корица - експериментирам. Имам и други идеи, които също мисля да пробвам. Да видим как ще се получи. ^_^
Изтриване