Ревю: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Привет, приятели! Ето го най-накрая първото ми ревю в блога. Избрах тази книга, защото аз лично я обожавам. А именно "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц, на издателство "Dejabook". Напоследък е много нашумяла и всички пишат за нея, но какво да се прави? Човек като я прочете, няма как да не се впечатли и да не изкаже едно мнение.

Нека започна като госпожата ми по биология, както когато обясняваше нещо. Винаги е казвала, че се започва отвън навътре, затова и аз ще започна с корицата. Вижте я само! На мен повече ми харесва английската корица, заради тези завъртулки и дудъли, а и тя загатва повече за историята, отколкото българската. Но и българската никак не е зле! И двете корици ме радват изключително много. 

Изборът за гледна точка на разказване много ми допада. Казвам това, защото тинейджъри като Ари не са рядкост. Той е затворен в себе си, притеснителен и необщителен. Все още неориентиран, той не познава себе си и е объркан, което го кара да мрази себе си и околните.

 "Лятното слънце не е предназначено за такива момчета като мен. 

Момчета като мен принадлежат на дъжда." 

Аристотел разказва за неговото запознанство с бъдещия му най-добър приятел Данте. Разбира се нещата не са толкова прости, тъй като двамата сладури се влюбват от пръв поглед. Спирам до тук, защото, като започна да говоря за историята, има риск да издам твърде много

Говорейки за Данте...  Дай боже повече такива момчета! Толкова почти перфектно момче, нищо чудно, че Ари се влюбва. Казвам почти перфектно, защото сигурно някой ще му намери кусури, макар че аз не се сещам за никакви. Данте е почти пълна противоположност на Ари. Той е жизнерадостен, обича да излиза, да общува и не се притеснява да се запознава с нови хора. Истински и искрен, "надарен с широки познания", той не крие тези си качества. Данте е човек на изкуството, обича да рисува, да чете поезия и да я споделя. За разлика от Данте, Ари не е човек на изкуството, нито разбира от поезия.

"Струваше ми се, че стихотворенията са като хората.

Някои хора опознаваш изведнъж. Други просто не проумяваш - и никога няма да ги проумееш."

В историята има и възходи и падения, така че се пригответе за някои тъжни моменти. Но не мисля, че лошите моменти развалят историята, а точно обратното. Те още повече сближават двете момчета. Относно емоциите ми около историята, доста се смях, но на моменти бях на ръба да заплача. Героите са добре изградени и се усещат наистина реални, но не мога да кажа същото за тяхното развитие. В тях няма много развитие, освен в Аристотел към края на книгата. Всеки може да припознае някоя част от себе си в тях. Такива са и животите им. Самата история показва суровата реалност за живота на някои тинейджъри и хомосексуалните хора. За жалост ситуацията в България не се различава много от тази в историята. Затова и казах, че изборът за гледната точка е много добър. Точно заради него мисля, че книгата има силата да промени мисленето на хората и да премахне предубежденията им към хората от ЛГБТ общността. 

"На света има и по-лоши неща от момче, което обича да целува други момчета."

Някъде бях чел или чул подобен коментар: "Защо трябваше да осъвременят историята и да влюбят момчетата, вместо да си останат най-добри приятели?"

Изключително тъп коментар според мен. Историята не е осъвременена (между другото действието се развива през 1980 и някоя, доколкото помня. Извинявам се, ако греша.). Гейове е имало винаги и винаги ще има. 

Отклоних се малко, но сега да се върна към историята. Честно казано не знам какво повече да кажа. Мога да говоря за семействата им, но не мисля, че е нужно. Нужно е историята да бъде четена колкото се може повече. Тя има потенциала да промени начина на мислене и да създаде някаква, поне малко емпатия, към по-различните, тъй като можем да разберем как се чувстват тези хора благодарение на историята на Ари. 

"Всички водим свои собствени лични войни."

Като първата ми ЛГБТ литература, съм доста впечатлен и доколкото разбрах, май ще е поредица и с нетърпение очаквам продължението (моля потвърдете, ако е така, много ще съм ви благодарен). С голямо удоволствие бих и мисля да прочета и други книги от автора. 

И преди да завърша, ето няколко цитата от книгата, които съм си харесал: 

"Обзалагам се, че понякога можеш да откриеш всички загадки на Вселената в нечия ръка."

"Понякога всичко, което трябва да направите, е да кажете истината на хората. А те да не ви повярват. След това ще ви оставят на мира."

"Една от тайните на Вселената: инстинктите ни понякога са по-силни от умовете ни."

"Още една тайна на Вселената: понякога болката е като буря, която връхлита изневиделица. И най-ясната лятна утрин може да завърши в порой и с гръм и мълнии."

Това е приятели. Ще ме извините, ако има някакви проблеми с ревюто (все пак ми е за пръв път). Ще се радвам да чуя и вашето мнение за книгата! 

Довиждане и до следващия път!