Тя не е просто персонаж в книга - тя е истинска личност!
Това не художествена литература - това е реалност!
Това не е книга - това е дневник!
Това бяха мислите ми докато четях "Дневникът на Ане Франк". Благодаря много на SkyPrint за предоставената възможност да прочета тази невероятна "книга". Увлякох се по книгите за втората световна война с "Крадецът на книги", прочетох и "Сол при солта", а сега беше ред на тази. В сравнение с първите две книги обаче, тази е по-различна от гледна точка на емоциите. Толкова е пъстра! Очаквах само тревоги и тъга, но съвсем не е това!
Едва ли има някой, който да не знае тази история, но все пак ще я припомня набързо.
Анелизе Мари Франк или просто Ане, е на тринадесет години, когато получава дневника като подарък за рождения си ден. Любов от пръв поглед!
"Първо зърнах теб, дневнико мой, и ти може би беше един от най-хубавите ми подаръци."
След това поради обстоятелствата семейството на Ане се мести в "задната къща", където се крият две години. През това време Ане пише дневника.
Изумен съм от начина на писане... мислене. Тя има надежда! Тя не се предава. Винаги търси доброто. Макар понякога да я сполитат лоши мисли, тя ги излива в дневника и продължава напред.
"...иска ми се да пиша, и то най-вече, за да ми олекне на сърцето от всичко, което му тежи."
"Не ме осъждай, просто ме приеми като човек, когото му е дошло до гуша."
Не знам как е развила това мислене (или просто е дарба), но определено не е типичното мислене на момиченце. Докато четете дневника, ще си мислите, че е писан от някой възрастен, зрял човек, който е преживял много и знае кое е истински ценно. Оценява момента много добре и си взима изключителни поуки. Такива, за които аз не се бях сещал, когато бях на нейните години.
"Но едно нещо вече зная и то е: човек се познава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него."
"Човек може да е самотен, въпреки че има обичта на много хора, когато за никого от тях не е "най-обичаният"."
Освен това е изключително интересно да се наблюдава промяната ѝ докато расте. Променят се нещата, за които мисли и пише. Заедно с това се развива и писането ѝ.
Единственият проблем докато я четях беше мисълта, че това е изключително лична вещ, и макар надеждата, която тя таи за бъдещето, аз знаех какъв ще е краят и това беше съкрушаващо!
Повече не мога да ви кажа за книгата, а и не мисля, че е нужно. Ако все още не сте я чели, поправете тази грешка, защото има какво да научите от това малко момиче с голямо сърце!
прекрасна книга... прочетох я когато бях на 30 г и сякаш разбрах по-добре и самата себе си. споделеното е сякаш от сестра на сестра, ценно ми е и току нещо си припомням. Ане наистина ни е подарила сърцето си.
ОтговорИзтриванеНаистина е така! Оставила е част от себе си в този неин дневник. Голяма загуба е за човечеството, че е имала такава съдба. Какви ли още произведения щеше да даде на света, ако беше оживяла...
Изтриване