Пропускане към основното съдържание

В мислите на едно малко момиче

Тя не е просто персонаж в книга - тя е истинска личност!
Това не художествена литература - това е реалност! 
Това не е книга - това е дневник!


Това бяха мислите ми докато четях "Дневникът на Ане Франк". Благодаря много на SkyPrint за предоставената възможност да прочета тази невероятна "книга". Увлякох се по книгите за втората световна война с "Крадецът на книги", прочетох и "Сол при солта", а сега беше ред на тази. В сравнение с първите две книги обаче, тази е по-различна от гледна точка на емоциите. Толкова е пъстра! Очаквах само тревоги и тъга, но съвсем не е това!

Едва ли има някой, който да не знае тази история, но все пак ще я припомня набързо. 
Анелизе Мари Франк или просто Ане, е на тринадесет години, когато получава дневника като подарък за рождения си ден. Любов от пръв поглед! 

"Първо зърнах теб, дневнико мой, и ти може би беше един от най-хубавите ми подаръци."

След това поради обстоятелствата семейството на Ане се мести в "задната къща", където се крият две години. През това време Ане пише дневника. 
Изумен съм от начина на писане... мислене. Тя има надежда! Тя не се предава. Винаги търси доброто. Макар понякога да я сполитат лоши мисли, тя ги излива в дневника и продължава напред. 

"...иска ми се да пиша, и то най-вече, за да ми олекне на сърцето от всичко, което му тежи."

"Не ме осъждай, просто ме приеми като човек, когото му е дошло до гуша."

Не знам как е развила това мислене (или просто е дарба), но определено не е типичното мислене на момиченце. Докато четете дневника, ще си мислите, че е писан от някой възрастен, зрял човек, който е преживял много и знае кое е истински ценно. Оценява момента много добре и си взима изключителни поуки. Такива, за които аз не се бях сещал, когато бях на нейните години.

"Но едно нещо вече зная и то е: човек се познава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него."

"Човек може да е самотен, въпреки че има обичта на много хора, когато за никого  от тях не е "най-обичаният"."

Освен това е изключително интересно да се наблюдава промяната ѝ докато расте. Променят се нещата, за които мисли и пише. Заедно с това се развива и писането ѝ. 
Единственият проблем докато я четях беше мисълта, че това е изключително лична вещ, и макар надеждата, която тя таи за бъдещето, аз знаех какъв ще е краят и това беше съкрушаващо!

Повече не мога да ви кажа за книгата, а и не мисля, че е нужно. Ако все още не сте я чели, поправете тази грешка, защото има какво да научите от това малко момиче с голямо сърце!

Популярни публикации от този блог

Препоръки за намалението на Ciela

Здравейте, приятели! Наближава многоочакваната дата 3-ти март. Освен национален празник, този ден значи още нещо за нас - читателите. Всички знаем и очакваме намалението на Cielaс 50% отстъпка на всичките им книги, затова реших да напиша публикация свързана с това. Публикацията ще е просто списък с книги, които съм прочел и препоръчвам и такива, които аз мисля да купувам. Ще се радвам да прочета в коментарите и вашия списък с книги, които обмисляте да купите. Кой знае - може аз или някой друг също да решим да я купим!
П.П. Оценките са от Goodreads, в скала до 5.

Ще започна с някои мои любими. Това са:
1. "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц
2. "Кутия за птици" - Джош Малерман 
3. "Сол при солта" - Рута Сепетис 
4. "Скандинавска митология" - Нийл Геймън
5. "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман 
Ред е на тези, които обмислям да купя.:

1. "Мъглата" - Стивън Кинг 
2. …

Ревю: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Привет, приятели! Ето го най-накрая първото ми ревю в блога. Избрах тази книга, защото аз лично я обожавам. А именно "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц, на издателство "Dejabook". Напоследък е много нашумяла и всички пишат за нея, но какво да се прави? Човек като я прочете, няма как да не се впечатли и да не изкаже едно мнение.


Нека започна като госпожата ми по биология, както когато обясняваше нещо. Винаги е казвала, че се започва отвън навътре, затова и аз ще започна с корицата. Вижте я само! На мен повече ми харесва английската корица, заради тези завъртулки и дудъли, а и тя загатва повече за историята, отколкото българската. Но и българската никак не е зле! И двете корици ме радват изключително много. 

Изборът за гледна точка на разказване много ми допада. Казвам това, защото тинейджъри като Ари не са рядкост. Той е затворен в себе си, притеснителен и необщителен. Все още неориентиран, той не познава себе си и е объркан, к…

Book Blogger Test Tag

Здравейте! Отдавна не съм правил таг, затова реших днес да направя един. Не съм тагнат от някого (нужно ли е? 😁), но това не значи, че не мога да го направя. Избрал съм си Book Blogger Test Tag, който се превежда като... Тестът на книжния блогър? По-добри предложения? Зададени са десет въпроса, на които ще отговоря. Надявам се, че по-този начин ще ме опознаете още малко. Приятно четене!



1. Какво най-много мразиш да се случва на книгите ти? Мразя, когато гръбчето се пречупи. Мразя, когато кориците се смачкат. Като мразя всякакви деформации, които развалят естетиката на книгите. Аз си ги пазя като чисто нови.
2. Опиши идеалното място за четене. Топъл и удобен фотьойл, одеяло, чай/кафе и тишина.


3. Кажи три книжни изповеди. - Не виждам смисъл да имаш няколко копия от една книга, но тайно (вече не е толкова тайно) завиждам на хората, които колекционират книги.
- Не знам защо, но не съм фен на библиотеките. Обичам да притежавам книгите, които съм чел.
- Не харесвам стари книги. Стари като г…