Пропускане към основното съдържание

Ревю: "Мъглата" - Стивън Кинг

Това е втората книга на Кинг, която чета. Първата беше "Сейлъмс лот" и бях доста разочарован. Описанията и бавното развитие на действието ми дойдоха в повече. Но бях решен да му дам втори шанс. Планирах втората да е "Гробище за домашни любимци", но нещата не се развиха както очаквах. Когато Ciela издадоха "Мъглата" се развълнувах, защото бях гледал филма и доста ми хареса, затова реших, че тази ще е втората. Разбира се имах лек предразсъдък, че и тази ще е много описателна и ще върви бавно, но е така.

Историята се развива в Мейн или близо до Мейн (не съм сигурен), където се развива силна гръмотевична буря. Бурята отминава и всичко изглежда нормално, спокойно. Като затишие пред буря... по-скоро след буря, но истинското бедствие тепърва предстои. Главният ни герой Дейвид вижда мъглата над езерото, до което живеят, но тя не е обикновена мъгла. Има нещо странно в нея. Дейвид, синът му и съседът му заминават за града, до супермаркета, когато мъглата изведнъж покрива града. Както казах, тя не е обикновена мъгла. Тя е твърде гъста и със странен мирис, и крие тайни. Незнайно откъде се е появила, тя носи със себе си куп чудовища, които превръщат живота на хората в ад.


Книгата е кратка и действието се развива много бързо, което много ми хареса. Има потискаща атмосфера поради мъглата, тъй като не се знае кога какво ще изскочи от нея. Но освен нея, има и други фактори, които допринасят за напрежението в книгата. Това са героите. В супермаркета има около осемдесет човека и няма как да няма напрежение между тях самите. 

Героите не са много развити, но това не е от особено значение, гледайки обема на книгата. Изтъкнати са най-важните им черти. Някои са смели и решителни, други са страхливи, а една жена, госпожа Кармъди, е религиозна и промива мозъците на останалите и създава своеобразна секта. Ако четем между редовете, може да разберем повече за самите герои. Например точно тази жена е облечена в жълто яке. Жълтото символизира опасност. Жълти са отровните животни и растения. Освен това чудовищата са бели, с червени очи и черна, катранена кръв, което говори много за тях. 
Хареса ми психологическият аспект в книгата. Тази малка групичка, заклещена в магазина, е умален модел на обществото. Точно и ясно показва човешката психика при бедствени положения. И превърнах ревюто си в анализ. 😁

Мисля, че е достатъчно, за да схванете сюжета и идеята на книгата. Не мога да пиша повече без да издавам, затова спирам тук. Определено ще чета други книги на Кинг! Надявам се ревюто да ви е харесало!  

П.П. Краят на филма е по-различен от края на книгата.

Популярни публикации от този блог

Препоръки за намалението на Ciela

Здравейте, приятели! Наближава многоочакваната дата 3-ти март. Освен национален празник, този ден значи още нещо за нас - читателите. Всички знаем и очакваме намалението на Cielaс 50% отстъпка на всичките им книги, затова реших да напиша публикация свързана с това. Публикацията ще е просто списък с книги, които съм прочел и препоръчвам и такива, които аз мисля да купувам. Ще се радвам да прочета в коментарите и вашия списък с книги, които обмисляте да купите. Кой знае - може аз или някой друг също да решим да я купим!
П.П. Оценките са от Goodreads, в скала до 5.

Ще започна с някои мои любими. Това са:
1. "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц
2. "Кутия за птици" - Джош Малерман 
3. "Сол при солта" - Рута Сепетис 
4. "Скандинавска митология" - Нийл Геймън
5. "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман 
Ред е на тези, които обмислям да купя.:

1. "Мъглата" - Стивън Кинг 
2. …

Ревю: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Привет, приятели! Ето го най-накрая първото ми ревю в блога. Избрах тази книга, защото аз лично я обожавам. А именно "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц, на издателство "Dejabook". Напоследък е много нашумяла и всички пишат за нея, но какво да се прави? Човек като я прочете, няма как да не се впечатли и да не изкаже едно мнение.


Нека започна като госпожата ми по биология, както когато обясняваше нещо. Винаги е казвала, че се започва отвън навътре, затова и аз ще започна с корицата. Вижте я само! На мен повече ми харесва английската корица, заради тези завъртулки и дудъли, а и тя загатва повече за историята, отколкото българската. Но и българската никак не е зле! И двете корици ме радват изключително много. 

Изборът за гледна точка на разказване много ми допада. Казвам това, защото тинейджъри като Ари не са рядкост. Той е затворен в себе си, притеснителен и необщителен. Все още неориентиран, той не познава себе си и е объркан, к…

Book Blogger Test Tag

Здравейте! Отдавна не съм правил таг, затова реших днес да направя един. Не съм тагнат от някого (нужно ли е? 😁), но това не значи, че не мога да го направя. Избрал съм си Book Blogger Test Tag, който се превежда като... Тестът на книжния блогър? По-добри предложения? Зададени са десет въпроса, на които ще отговоря. Надявам се, че по-този начин ще ме опознаете още малко. Приятно четене!



1. Какво най-много мразиш да се случва на книгите ти? Мразя, когато гръбчето се пречупи. Мразя, когато кориците се смачкат. Като мразя всякакви деформации, които развалят естетиката на книгите. Аз си ги пазя като чисто нови.
2. Опиши идеалното място за четене. Топъл и удобен фотьойл, одеяло, чай/кафе и тишина.


3. Кажи три книжни изповеди. - Не виждам смисъл да имаш няколко копия от една книга, но тайно (вече не е толкова тайно) завиждам на хората, които колекционират книги.
- Не знам защо, но не съм фен на библиотеките. Обичам да притежавам книгите, които съм чел.
- Не харесвам стари книги. Стари като г…