Fantasy Traveler

Здравейте! Днес ще кажа няколко думи за "Небе в дълбините" от Адриен Йънг. Благодаря на издателство "Ибис" за предоставената възможност! Чувах положителни неща за нея и реших да я пробвам, но за жалост съм малко разочарован. Не мога да кажа, че книгата е лоша. Просто не е моята книга. Ще изкоментирам плюсовете и минусите поотделно, а вие ще решите дали ще ви хареса. Историята се развива във викингски свят. Запознаваме се с Ийлин, нашата главна героиня, която във война вижда отдавна починалия си брат да се сражава за противника. По-късно тя тръгва по следите му, за да го върне, но бива пленена от племето на брат си. Прекарва зимата там и се забърква в сложна любовна връзка. Всичко това е ясно от анотацията. Ако кажа още нещо, без да искам ще спойлна. В книгата са засегнати темите за любовта, лоялността и предателството или като цяло ни е изложена викингската ценностна система. Всички сме чували какви воини са били викингите и това също е представено по хубав на...

Здравейте! Днес имам малко по-различен, „некнижен” тип пост. Реших да напиша няколко реда за университета и по-точно да се опитам да съм в помощ на новопостъпващите в университета. Тъй като не написах публикация „Първата ми година в университета”, реших да напиша поне такава. Уча „Биотехнологии” в СУ. Тази година съм за втори курс. Не бих казал, че годината ми беше тежка, но определено не е като в училище. Създадох нови приятелства и научих много нови неща. Някои от нещата, които научих, са да си разпределям времето. В това отношение много ми помогна Bullet Journal системата и вече съм много по-организиран от преди. Други клиширани неща са да си разпределям месечния бюджет и да си плащам всички сметки и такси. Основна разлика между университета и училището е, че тук ученето, до голяма степен, зависи от теб. Никой не те натиска да учиш като в училище, освен крайните срокове... и трябва сам да седнеш да учиш, ако искаш нещо да влезе в тази глава . Имам няколко съвета за първоку...

Това ревю ще е кратко... Кратко като живота на Садако Сасаки. Тя е на четиринадесет. Тя е дете, тя е жизнерадостна, обича живота и обича и да тича... но тя е жертва. Жертва на войната, жертва от Хирошима. Предполагам, че се досещате за какво става дума. Това е историята на Садако от нейните дневници. История, доказваща, че надеждата умира последна. Този кратък разказ, разказан от Елинор Кор, е изключително емоционален и силен. Показва  живота на хората, оцелели след атомната бомба в Хирошима. Шест години след това, в деня, когато почитат паметта на жертвите на трагедията, срещаме Сасако, нетърпелива да отиде в града, за да се помоли за баба си и да хапне малко захарен памук. Тя не е тъжна, тя се радва за нея, затова, че е на по-добро място. Радва се на живота и за нея неща като безоблачно небе и малко паяче са знак, че всичко е наред. Обича да тича и един ден е приета да участва в спринт. Мечтата ѝ се сбъдва. Тя щастлива минава финалната линия. Състезанието свършва, но проблеми...

Здравейте! Днес съм тук с един таг, измислен от Гергана от A reader lives thousand lives   и съм тагнат от моята приятелка Сю от  Живей, сега е моментът . Линк към нейния пост ще оставя ТУК .  Много от нас, докато четем анализираме героите и техния характер, свързваме се с тях на емоционално ниво, изживяваме емоциите им и научаваме много неща от тях. Този таг е, както Гери е казала, за да разберем колко сме повлияни и какво искаме. Надявам се да ви хареса!   1. Самопознание  Герой, чийто мироглед съвпада с твоя Нека помисля... Странно защо, но има двама, които са с противоположни характери, но и двамата мислят като мен. Единият е Джонас от "Пазителят". Той е бунтар и се опълчва на общоприетото и не се примирява с нещата, които не му харесват. Другият герой е Аристотел от "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената". Защо ли? Защото е меланхоличен, без кой знае каква надежда за бъдещето. Опора са му четенето и изкуството.  2. Опит ...

Здравейте! По принцип не обмислях да пиша ревю на тази книга, тъй като ми отне твърде много време да я прочета и не помня много от нея, но тъй като имам РЕВЮ на "Четирите цвята на магията", а и по желание на последователите ми от букстаграм, реших да опитам. "Сборище на сенки" е книга втора от трилогията "Цветовете на магията". Първата книга проследихме приключенията на Кел, антари - магьосник, който има дарбата да пътува между световете, и Делайла Бард, която е... крадла. Случайната среща помежду им напълно промени посоката на живота им и заедно трябваше да спасят света от черна магия... Буквално черна! В тази книга виждаме живота им четири месеца след тези случки и се срещаме с нови персонажи и стари врагове. Всеки е хванал пътя си на някъде и следим авантюрите им по отделно докато пак не се срещат случайно. Ще стигна дотам по-късно. Лайла, както винаги, търси проблеми, в които да се забърка... или просто проблемите намират нея? Тя си изживява м...