Пропускане към основното съдържание

Ревю: "Садако и 1000-та жерави" - Елинор Кор

Това ревю ще е кратко... Кратко като живота на Садако Сасаки. Тя е на четиринадесет. Тя е дете, тя е жизнерадостна, обича живота и обича и да тича... но тя е жертва. Жертва на войната, жертва от Хирошима. Предполагам, че се досещате за какво става дума.
Това е историята на Садако от нейните дневници. История, доказваща, че надеждата умира последна.

Този кратък разказ, разказан от Елинор Кор, е изключително емоционален и силен. Показва 
живота на хората, оцелели след атомната бомба в Хирошима. Шест години след това, в деня, когато почитат паметта на жертвите на трагедията, срещаме Сасако, нетърпелива да отиде в града, за да се помоли за баба си и да хапне малко захарен памук. Тя не е тъжна, тя се радва за нея, затова, че е на по-добро място. Радва се на живота и за нея неща като безоблачно небе и малко паяче са знак, че всичко е наред. Обича да тича и един ден е приета да участва в спринт. Мечтата ѝ се сбъдва. Тя щастлива минава финалната линия. Състезанието свършва, но проблемите започват. Леко замайване, което за нея не е голям проблем, но нещата бързо се влошават. Главозамайванията зачестяват, докато един ден Сасако не припада в училище. Досега тя криеше проблема си, но в болницата, където е откарана, всичко излиза наяве. Диагноза: левкемия. Всичко е обречено...

Един ден, най-добрата и приятелка я посещава в болницата с един малък подарък. Позлатено квадратно листче за оригами. Тя свива листчето във форма на жерав. Разказва ѝ легенда, в която един жерав живее хиляда години. Според поверието, ако болен човек направи хиляда оригами жерав, той скоро ще оздравее. Това е новата цел в живота на Сасако. Целта, която ѝ дава надежда допоследно. След всеки направен жерав, тя се моли да е оздравее и като че ли нещата се оправят. Тя даже се прибира у дома, но изведнъж всичко се влошава. Вече няма надежда. Непрестанно мисли за неизбежния край, но не спира да сгъва и да сгъва, въпреки липсата на сили и силните болки. С последни сили тя сгъва 644-тия жерав. Вижда как лек ветрец разклаща закачените на тавана жерави. Усещайки лекия бриз, тя заспива... завинаги.


Внейна чест учениците ѝ сгъват останалите 356 жерава и я погребват с жеравите и. Издигнат е неин паметник, близо до мястото където е паднала бомабата, символизиращ надеждата и мира. Според мен това е история, която всеки трябва да прочете и да я усети. Потърсих, но не намерих превод на български. Дано това не е пречка да я прочетете! Довиждане!








"Жерави от цветни хартийки,
идват летейки
и кацат по домовете ни."

Популярни публикации от този блог

Препоръки за намалението на Ciela

Здравейте, приятели! Наближава многоочакваната дата 3-ти март. Освен национален празник, този ден значи още нещо за нас - читателите. Всички знаем и очакваме намалението на Cielaс 50% отстъпка на всичките им книги, затова реших да напиша публикация свързана с това. Публикацията ще е просто списък с книги, които съм прочел и препоръчвам и такива, които аз мисля да купувам. Ще се радвам да прочета в коментарите и вашия списък с книги, които обмисляте да купите. Кой знае - може аз или някой друг също да решим да я купим!
П.П. Оценките са от Goodreads, в скала до 5.

Ще започна с някои мои любими. Това са:
1. "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц
2. "Кутия за птици" - Джош Малерман 
3. "Сол при солта" - Рута Сепетис 
4. "Скандинавска митология" - Нийл Геймън
5. "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман 
Ред е на тези, които обмислям да купя.:

1. "Мъглата" - Стивън Кинг 
2. …

Ревю: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Привет, приятели! Ето го най-накрая първото ми ревю в блога. Избрах тази книга, защото аз лично я обожавам. А именно "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц, на издателство "Dejabook". Напоследък е много нашумяла и всички пишат за нея, но какво да се прави? Човек като я прочете, няма как да не се впечатли и да не изкаже едно мнение.


Нека започна като госпожата ми по биология, както когато обясняваше нещо. Винаги е казвала, че се започва отвън навътре, затова и аз ще започна с корицата. Вижте я само! На мен повече ми харесва английската корица, заради тези завъртулки и дудъли, а и тя загатва повече за историята, отколкото българската. Но и българската никак не е зле! И двете корици ме радват изключително много. 

Изборът за гледна точка на разказване много ми допада. Казвам това, защото тинейджъри като Ари не са рядкост. Той е затворен в себе си, притеснителен и необщителен. Все още неориентиран, той не познава себе си и е объркан, к…

Book Blogger Test Tag

Здравейте! Отдавна не съм правил таг, затова реших днес да направя един. Не съм тагнат от някого (нужно ли е? 😁), но това не значи, че не мога да го направя. Избрал съм си Book Blogger Test Tag, който се превежда като... Тестът на книжния блогър? По-добри предложения? Зададени са десет въпроса, на които ще отговоря. Надявам се, че по-този начин ще ме опознаете още малко. Приятно четене!



1. Какво най-много мразиш да се случва на книгите ти? Мразя, когато гръбчето се пречупи. Мразя, когато кориците се смачкат. Като мразя всякакви деформации, които развалят естетиката на книгите. Аз си ги пазя като чисто нови.
2. Опиши идеалното място за четене. Топъл и удобен фотьойл, одеяло, чай/кафе и тишина.


3. Кажи три книжни изповеди. - Не виждам смисъл да имаш няколко копия от една книга, но тайно (вече не е толкова тайно) завиждам на хората, които колекционират книги.
- Не знам защо, но не съм фен на библиотеките. Обичам да притежавам книгите, които съм чел.
- Не харесвам стари книги. Стари като г…