Ревю: "Сборище на сенки" - В. Е. Шуаб

Здравейте! По принцип не обмислях да пиша ревю на тази книга, тъй като ми отне твърде много време да я прочета и не помня много от нея, но тъй като имам
РЕВЮ на "Четирите цвята на магията", а и по желание на последователите ми от букстаграм, реших да опитам.

"Сборище на сенки"е книга втора от трилогията "Цветовете на магията". Първата книга проследихме приключенията на Кел, антари - магьосник, който има дарбата да пътува между световете, и Делайла Бард, която е... крадла. Случайната среща помежду им напълно промени посоката на живота им и заедно трябваше да спасят света от черна магия... Буквално черна!
В тази книга виждаме живота им четири месеца след тези случки и се срещаме с нови персонажи и стари врагове. Всеки е хванал пътя си на някъде и следим авантюрите им по отделно докато пак не се срещат случайно. Ще стигна дотам по-късно.

Лайла, както винаги, търси проблеми, в които да се забърка... или просто проблемите намират нея? Тя си изживява мечтата да е капитан на кораб. Ех, не точно... по-скоро е сама в потъваща лодка, без шансове за спасение. Останалото е история.

Кел все още живее със старите си проблеми. Сънува кошмари свързани с миналото, а брат му Рай не спира да си търси белята. И познайте кой трябва да го спасява всеки път... Предполагам, че не е лесно живота ти да е свързан с този на брат ти. За разлика от първата книга, тук имаме възможност да опознаем Рай по-добре. Разбираме неговите мисли, желания и чувства много по-добре и научаваме, че Алукард, новият ни приятел, е човекът, с който е имал специална връзка.

Лайла, докато плава, се среща с Алукард Емъри, капитан от Кралската флота. Оказва се, че има магически способности и ще участва в турнира "Есен таш". В турнира участват магове от трите империи и Лайла, след като научава, е решена да стане един от участниците. Тя открива, че има способности, които развива с помощта на Алукард.

Освен всичко това, в Белия Лондон се завръща един стар познат. Разбира се и той си има своите проблеми.
В "Сборище на сенки" светът и героите са разгърнати невероятно, давайки ни шанса да ги опознаем много по-добре. Но нека съм честен- книгата страда от "синдрома на втората книга". Сюжетът е фокусиран около турнира, но той е малка част от книгата. Като цяло книгата е доста провлачена и става особено интересно към края. Това беше причината да я оценя с 4/5⭐. Турнирът е изключително интересен, с няколко обрата, но за жалост доста кратък.

Ето няколко любими цитати.

"Да си тръгнеш, беше лесно.

Да не поглеждаш назад - по-трудно."

"Хората оцеляват чрез предпазливост, но се издигат благодарение на предпазливостта си."

"Човек сам избира пътя си. Или си проправя нов."

Ще спра дотук. С нетърпение очаквам книга трета, за да разбера продължението, тъй като тази е с отворен край... Шуаб знае как да пише! Надявам се ревюто да ви е харесало. Ще се радвам да чуя и вашето мнение.