Здравейте, книжни плъхчета! Отново съм тук за ревю на една невероятна за мен книга - "Четирите цвята на магията" от Виктория Шуаб. Искам първо да благодаря на "Емас", че са превели и издали книгата, иначе щяхме само да гледаме чужди ютюбъри как говорят за нея...
Тази книга ме взе и ме отнесе със своята магия! Накратко, в нея става дума за един магьосник-контрабандист, който пътува между различни светове. В различни версии на Лондон. Има четири измерения - Червен Лондон, където магията процъфтява и е в равновесие. Бял Лондон, където тя е подчинена, бореща се и се отдръпва от света, отнемайки цветовете му. Сивият Лондон отдавна я е забравил, а Черният Лондон е погълнат от нея и унищожен. Кел е главният ни герой. Антари, който може да пътува между световете, посредник на кралете, но и контрабандно пренася редки и ценни предмети. Един ден се натъква на мистериозен черен камък, а след това и на Делайла Бард и историята се обръща с краката нагоре. Интересното е че както в "Илумине", тук също имаме двама антагонисти, но няма да ви кажа кои са, защото обичам да съм лош.
Сюжетът е доста интересен, както и героите. В началото ми вървеше малко бавно и ми беше леко скучно, тъй като Шуаб ни запознава със световете. Много описания - малко разказване. След това започва действието. Става интересно и напечено, точно както обичам. Книгата се чете леко трудно, но интересните персонажи и сюжет компенсират. Има много магия, кръв и убийства. Хареса ми как Шуаб е измислила различни езици за различните Лондони и как представя магията. Тя се призовава чрез кръв, думи, символи и талисмани, а самото и описание е лесно за представяне.
Всеки един от героите е уникален по своему и допринасят много за историята. Кел и Делайла са нашите главни герои. Вече казах за Кел. Лайла е джебчийка-пират от Сивия Лондон, която е жадна за приключения. Имаме си още: кралско семейство, още един антари, близнаци и самата магия.
Сюжетът е кървав и пълен с убийства. Има интересни и неочаквани моменти, да не забравя да кажа и епични магически дуели. През цялото време докато четях си казвах неща от рода на: "Каквоооо?!", "Какво по дяволите беше това??", "УАУ!" и "Още едно убийство????"...
Не се сещам да съм забелязвал проблеми. Не мога да кажа нищо лошо. Четивото държи читателя в напрежение и навлезеш ли в историята, няма да ти се иска да я оставиш. Аз лично бях "само още една глава". Има части от историята, които остават без отговор. Надявам се скоро да издадат и останалите две книги, за да си отговоря на въпросите и да намеря покой.
А ето и малко цитати:
"...хора, нагазили във водата с твърдение, че могат да плуват, не следва да се нуждаят от сал."
"Живот, който си струва да задържиш, си струва и да отнемеш."
"Някои крадат, за да останат живи, други крадат, за да се чувстват живи. Съвсем просто е."
"Битките се водят отвън навътре, но войните се печелят отвътре навън...
И най-силната крепост може да устои на нападение отвъд стените си, но дори тя не е укрепена срещу атаки иззад тях"
Е приятели, надявам се да ви е харесало и да съм ви заинтригувал. Знам, че е книга, за която много се говори, но исках да споделя мнението си с вас. Обещавам, че следващото ревю няма да е на нашумяла книга. Чао чао!
Коментари
Публикуване на коментар