Пропускане към основното съдържание

Ревю: "Назад по линията" - Робърт Силвърбърг

Здравейте, приятели! След малко отсъствие съм тук с вас, за да изпълня обещанието си ревю на ненашумяла книга, а тя е "Назад по линията" на Робърт Силвърбърг. Общите ми впечатления от книгата са лоши, така че ще кажа повече кое не ми е харесало, отколкото кое ми е харесало.

Гледам корицата и си мисля, колко е скучна. Не привлича вниманието, нищо нестандартно, а по-важното - не отразява съдържанието на книгата. Гледайки я, бихте ли могли да разберете за какво става дума в книгата? Аз не бих могъл! Анотацията също не помага кой знае колко... Тези изредени лица отляво нямам представа какво значат, също и облаците. Пред полагам, че жената отпред е пра пра пра..... и така нататък прабабата на главния ни герой. А главата на Буда (?) дори не знам какво търси там. Може би търси смисъла в книгата...

Аз ще ви кажа за какво се говори в книгата. Толкова не съм впечатлен, че даже не помня началото. Мисля, че главният ни герой, Джъд, беше депресиран и за да не се самоубие, се записва като времеви куриер - не знам защо изобщо така е наречена професията, като можеше да е просто "времеви екскурзовод".
Записва се в тази професия и половината книга минава в обучение и  обяснения на разни парадокси, от които се изпържи мозъкът ми...И така почти цялата книга, без последните петдесет страници, беше за пътуване във времето и парадокси и още толкова за секс.

 Да, секс! Жените и техните гърди и задници, и други части... и невероятните описания на бурните моменти на главния ни герой. Толкова мога да цитирам, но ще мина без тези перверзии. Не знам дали авторът се е опитам да ни покаже откритата разкрепостеност на хората от 2057 г., но така и не разбрах защо има такъв елемент в сюжета. Не ме разбирайте грешно. Нямам против секса, но определено не му е мястото в тази книга, особено в това количество...И за бога! Толкова е нелепи работи има, че ми призля. Главният герой се сношава с пра пра и така нататък прабаба си. Ъххх!

За парадоксите няма много какво да кажа. Сложни, парадоксални... не се оплаквам. Има още какво да се добави, но и това става. Главният герой се разминава с предишното му "аз", а предишния той не чува стъпките му и не разбира нищо. Би било много по-интересно, ако беше чул или усетил някакво разминаване и в последствие да се окаже, че това е бъдещето му "аз". Не знам колко от това, което казах разбрахте, но и книгата е подобно сложна.

Едното нещо, което харесах е, че можеш поне да научиш история. Не знам колко е правдоподобна, но в сравнение с това, което помня от училище, нещата бяга верни. Може да се научат неща за византийската империя, поне за обща култура. Споменаваха се интересни моменти - коронясвания, бунтове и т.н. Лошото е, че описанията са изключително оскъдни.

Това е общото ми мнение за книгата. Ако навляза в подробности ще стане напечено, така че по-добре да спра дотук. Аз я оценявам на 3/5 и то само заради последните страници. Иначе бих смъкнал единица, ако ги нямаше. Решете вие дали бихте прочели такава книга. Ако се решите да я прочетете, се надявам да ви хареса! Интересно ми е, какво мислите вие, ако някой я е чел. Благодаря за отделеното време и до следващия път!

Коментари

  1. Личи, че книгата те е развълнувала, та макар и отрицателно. Хареса ми това, че въпреки отрицателното мнение си обърнал внимание и на едно малко плюсче. Не съм чела книгата и не знам за какво иде реч. А и не знам какво да мисля за ,,би било по интересно". Нещата вече са направени и щом книгата е породила мисълта ,,би било по-интересно" то явно тя не е особено интересна или иначе казано-задоволителна.

    П.П. Между другото никога не съм разбирала втория абзац с коментиране за това каква е корицата. Смяташ ли, че винаги е необходимо да се коментира и да се отделя толкова много на нещо, за което всеки от пръв поглед може да съди?

    П.П.П. Искрено ме радва мисълта, че си обърнал внимание на ненашумяла книга. Лично аз не подозирах за съществуването на тази книга до преди 7 минути. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Гери! Под "би било по интересно" всъщност имах предвид, че щеше да е не само по-интересно, но и по-реалистично, не мислиш ли? Относно втория абзац, разбира се всеки може от пръв поглед да съди, но аз просто изказвам моето мнение за корицата. Много ме е яд, че ревюто за "ненашумялата" книга е отрицателно, но здраве да е!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Продължавай да четеш ненашумелите до положително мнение и докато ние, които те четем, не прочетем едно голямо УАУ! :) Що се отнася до останалото... Разбирам. :)

      Изтриване
    2. Благодаря! Имам още няколко, дано те са хубави, че да напиша нещо хубаво и аз :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Препоръки за намалението на Ciela

Здравейте, приятели! Наближава многоочакваната дата 3-ти март. Освен национален празник, този ден значи още нещо за нас - читателите. Всички знаем и очакваме намалението на Ciela с 50% отстъпка на всичките им книги, затова реших да напиша публикация свързана с това. Публикацията ще е просто списък с книги, които съм прочел и препоръчвам и такива, които аз мисля да купувам. Ще се радвам да прочета в коментарите и вашия списък с книги, които обмисляте да купите. Кой знае - може аз или някой друг също да решим да я купим! П.П. Оценките са от Goodreads, в скала до 5. Ще започна с някои мои любими. Това са: 1. "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц 4.35⭐ 2. "Кутия за птици" - Джош Малерман  3.98⭐ 3. "Сол при солта" - Рута Сепетис  4.36⭐ 4. "Скандинавска митология" - Нийл Геймън 4.1⭐ 5. "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман  4.28⭐ Ред е н

Ревю: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Привет, приятели! Ето го най-накрая първото ми ревю в блога. Избрах тази книга, защото аз лично я обожавам. А именно "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц, на издателство "Dejabook". Напоследък е много нашумяла и всички пишат за нея, но какво да се прави? Човек като я прочете, няма как да не се впечатли и да не изкаже едно мнение. Нека започна като госпожата ми по биология, както когато обясняваше нещо. Винаги е казвала, че се започва отвън навътре, затова и аз ще започна с корицата. Вижте я само! На мен повече ми харесва английската корица, заради тези завъртулки и дудъли, а и тя загатва повече за историята, отколкото българската. Но и българската никак не е зле! И двете корици ме радват изключително много.  Изборът за гледна точка на разказване много ми допада. Казвам това, защото тинейджъри като Ари не са рядкост. Той е затворен в себе си, притеснителен и необщителен. Все още неориентиран, той не познава себе си

Ревю: "Малките неща" - Анди Андрюс

Здравейте, приятели. В това неделно ревю ще ви говоря една малка книжка, която може да окаже голямо влияние върху начина ви на мислене и следователно живота ви. Книгата е "Малките неща" на Анди Андрюс, за която благодаря на Skyprint , че ми предоставиха възможност да я прочета! Книгата е написана по много забавен начин, тъй като авторът е бил комик. Чете се много лесно и на един дъх. Хем забавно, хем научавате нови неща - с един куршум два заека. Целта на книгата е да ни научи как да виждаме и обръщаме внимание на малките неща в живота ни. Много често пренебрегваме тези неща, които в последствие оказват влияние на живота ни. Ако се научим да ги забелязваме, те пак ще оказват влияние, но по начин, който ние искаме. Хубавото е, че книгата не съдържа само факти, от които да ни стане скучно, но и истории от автора, които ни помагат да съотнесем тези факти към живота. В историите е изложено влиянието на тези малки неща. Например как заради една шестнадесета от инча можеш д