Пропускане към основното съдържание

Ревю: "Лятото на ангелите" - Дот Хъчисън

Здравейте! Пак изчезнах за кратко време, но вече съм тук и днес ще ви говоря за "Лятото на ангелите" от Дот Хъчисън. Не знаех, че книгата е част от трилогията "Колекционерът" и не съм чел първите две - "Градината на пеперудите" и "Майските рози", но за щастие се оказа, че могат да се четат поотделно.

Една вечер, когато Мерседес Рамирес се прибира вкъщи с приятелката си, заварва дете на верандата ѝ.
То е травмирано и окървавено и държи мече в ръката си. Твърди, че жена-ангел е убила родителите му и го е оставила тук, защото при Мерседес ще е в безопасност. Започва разследване, но на Мерседес ѝ е забранено да участва. Тя прави всичко по силите си, за да помогне на екипа и детето. Но това не е единствения случай. След няколко седмици тя заварва друго дете пред къщата ѝ. То разказва същата история за жената-ангел. После се появяват още деца със същата история. Общото между всички деца е, че са свидетели на бруталната смърт на родителите им.
Този ангел спасява децата от домашно насилие, като убива родителите им.

Докато четях тази книга, имах чувството, че гледам епизод на "Престъпни намерения". В една глава се появява дете, в следващата глава разследват, после ново дете и т.н. Написана е по много увлекателен и смразяващ кръвта начин! Това, че ангелът кара децата да гледат, докато убива родителите им, е брутално. Идеята на книгата е страхотна, както и изпълнението. Възникнаха толкова въпроси в главата ми: Защо ангел, а не нещо друго? Защо "спасява" децата, като убива родителите им? Защо ги кара да гледат убийството?...
Засягат се теми като домашното насилие, за това как стоят нещата в "Закрила на детето" и преодоляването на лични травми.


Авторката явно познава човешката психология. За това разбираме от изводите, които ФБР правят. Предположенията дали убиецът е мъж или жена са аргументирани доста добре, според начина на изказване на децата. Разбираме повече за децата и начинът им на мислете от нашия главен герой. Доколкото разбрах, тя е също е преживяла лоши неща в детството си и разбира децата.

"Мъжете са по-склонни да описват случващото се чрез действия, жените - чрез състояния"

Не мисля, че е нужно да сте чели предишните две, но тук има препратки към тях.
Нещото, което не ми хареса беше, че както има изключително силни и напрягащи моменти, така има и доста слаби, скучни, даже ненужни. Разбирам, че трябва да се запълва място, но... можеше да бъде запълнено по друг начин. Можехме да опознаем Мерседес по-добре.

Като цяло това е, което имам да кажа. Книгата е хубава, освен ненужните глави. Препоръчвам на хората, които харесват книги с кръв, насилие и много бруталност. Наистина е интересна и държи в напрежение.
Искрени благодарности на издателство "Милениум"! Надявам се ревюто да ви е харесало. Довиждане!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Препоръки за намалението на Ciela

Здравейте, приятели! Наближава многоочакваната дата 3-ти март. Освен национален празник, този ден значи още нещо за нас - читателите. Всички знаем и очакваме намалението на Ciela с 50% отстъпка на всичките им книги, затова реших да напиша публикация свързана с това. Публикацията ще е просто списък с книги, които съм прочел и препоръчвам и такива, които аз мисля да купувам. Ще се радвам да прочета в коментарите и вашия списък с книги, които обмисляте да купите. Кой знае - може аз или някой друг също да решим да я купим! П.П. Оценките са от Goodreads, в скала до 5. Ще започна с някои мои любими. Това са: 1. "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц 4.35⭐ 2. "Кутия за птици" - Джош Малерман  3.98⭐ 3. "Сол при солта" - Рута Сепетис  4.36⭐ 4. "Скандинавска митология" - Нийл Геймън 4.1⭐ 5. "Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман  4.28⭐ Ред е н

Ревю: "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" - Бенджамин Алире Саенц

Привет, приятели! Ето го най-накрая първото ми ревю в блога. Избрах тази книга, защото аз лично я обожавам. А именно "Аристотел и Данте откриват тайните на вселената" от Бенджамин Алире Саенц, на издателство "Dejabook". Напоследък е много нашумяла и всички пишат за нея, но какво да се прави? Човек като я прочете, няма как да не се впечатли и да не изкаже едно мнение. Нека започна като госпожата ми по биология, както когато обясняваше нещо. Винаги е казвала, че се започва отвън навътре, затова и аз ще започна с корицата. Вижте я само! На мен повече ми харесва английската корица, заради тези завъртулки и дудъли, а и тя загатва повече за историята, отколкото българската. Но и българската никак не е зле! И двете корици ме радват изключително много.  Изборът за гледна точка на разказване много ми допада. Казвам това, защото тинейджъри като Ари не са рядкост. Той е затворен в себе си, притеснителен и необщителен. Все още неориентиран, той не познава себе си

Ревю: "Малките неща" - Анди Андрюс

Здравейте, приятели. В това неделно ревю ще ви говоря една малка книжка, която може да окаже голямо влияние върху начина ви на мислене и следователно живота ви. Книгата е "Малките неща" на Анди Андрюс, за която благодаря на Skyprint , че ми предоставиха възможност да я прочета! Книгата е написана по много забавен начин, тъй като авторът е бил комик. Чете се много лесно и на един дъх. Хем забавно, хем научавате нови неща - с един куршум два заека. Целта на книгата е да ни научи как да виждаме и обръщаме внимание на малките неща в живота ни. Много често пренебрегваме тези неща, които в последствие оказват влияние на живота ни. Ако се научим да ги забелязваме, те пак ще оказват влияние, но по начин, който ние искаме. Хубавото е, че книгата не съдържа само факти, от които да ни стане скучно, но и истории от автора, които ни помагат да съотнесем тези факти към живота. В историите е изложено влиянието на тези малки неща. Например как заради една шестнадесета от инча можеш д